Лавина

От доста време

не съм оставала сама.

Случиха ми се купища неща..

Като почнем от промяната

във статуса ми

от обвързана в отвързана,

какво да споделя...

освен че искам приоритетите си

сама да редя.

Живота си сама ще управлявам,

ще се съобразявам

само с който заслужава,

а на някой ще се подчинявам,

единствено, ако ме научи

през водата без да се намокря да минавам!

Знай,

че ще намериш вътрешния рай,

ако останеш себе си докрай,

но това е най-трудно контролируемото май.

Човек иска да влезе в живота ти,

защото харесва това,

което си ти.

След като влезе, уви...

Започва да опитва

да те промени...

Щом е за добро, добре,

нали?

Всъщност надали...

Едва ли някой

по-добре от мен

знае как мечтая

да започва моят ден

и дали ще е благословен,

ако не от мен е предрешен.

Животът си е лично мой

и смятам занапред

сама да си бъда герой!

И никой няма истинската мен

от мене да отнеме,

никой няма

времето ми да превземе.

Крилата на душата ми

никой няма да скърши,

колкото и да опитва

и каквото и да върши.

Като лавина ще премина

през нерадостите на живота

и ще ги задмина.

Вместо те мен,

до основи тях ще срина

и не ще ме стигнат...

Ако ще нарочно да се влача,

те да тичат,

изправени срещу мен,

на падение се обричат.