9.06.2017 г., 13:19 ч.

Лавина 

  Поезия » Пейзажна
711 0 2

Бездънната лавина на живота,

покрива с воал лицето ми.

И опростено някак стене,

в небитието, като връхлита,

вика и завива.

Там някъде в небето,

тя иска до го има,

но уви,

невидима за ветровете.

© Ася Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??