Лазурна безбрежност
недей да чакаш още миг
недей да чакаш вечност
изгубил път сред нищото
на отровна безсърдечност
на времето в отломките
и любовта, която си сънувал
като вятър препускат през
облаците и мислиш че си
се събудил, а още сън
очите ти покрива, лятото
е тук на прага, реката тъжно
го отмива, а ти си мислиш
че утрото се съживило
в този миг е твоят полет
криле - любовта ти подарява
не мисли и не сънувай лято
топло пълно със наслада
миг а всъщност вечност
не пропилявай лазурната
безбрежност
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
