28.12.2008 г., 10:32

Лебедов пирует

2.9K 0 23
 

Обърнах ти мислите

до неузнаваемост

(стресната)

и сега са

впрягове.

И с юздите

на страстите

си обяздил

живота си.

Галопирам

в очите ти

с небеса

от стихове.

Полудял си

от вихъра

на снегопадите ми

(топлите).

Идвам винаги

в твоите сънища

нося ти вятъра,

дъжд от смях

ти изливам,

твоят остров съм.

А край мен

океанът твой

ми измива

тъгата.

Лебедов пирует

съм в сърцето ти,

а ти си езерото,

във което съм кацнала

в края на твоето лято.

Орехова сянка си

(тежка),

а аз съм

всеопрощаваща

Задушница.

 

 

Ти си моят ангел 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук има две неща на които бих искал да съм лирическият-едно стихо и един коментар-всичко друго е излишно! Зем.
  • Поздрав Веси. Много те харесвам!
  • Привет, Островна!
    А песента е разкошен фон на стиха ти!
    Поздрави, Весе!
  • Прекрасно! Весели празници!
  • Идвам винаги

    в твоите сънища

    нося ти вятъра,

    дъжд от смях

    ти изливам,

    твоят остров съм.

    А край мен

    океанът твой

    ми измива

    тъгата.

    Лебедов пирует

    съм в сърцето ти,

    а ти си езерото,

    във което съм кацнала...
    Другото - безмислено е в този ранен час!
    Както и да го напиша!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...