Обърнах ти мислите
до неузнаваемост
(стресната)
и сега са
впрягове.
И с юздите
на страстите
си обяздил
живота си.
Галопирам
в очите ти
с небеса
от стихове.
Полудял си
от вихъра
на снегопадите ми
(топлите).
Идвам винаги
в твоите сънища
нося ти вятъра,
дъжд от смях
ти изливам,
твоят остров съм.
А край мен
океанът твой
ми измива
тъгата.
Лебедов пирует
съм в сърцето ти,
а ти си езерото,
във което съм кацнала
в края на твоето лято.
Орехова сянка си
(тежка),
а аз съм
всеопрощаваща
Задушница.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени