28.12.2008 г., 10:32

Лебедов пирует

2.9K 0 23
 

Обърнах ти мислите

до неузнаваемост

(стресната)

и сега са

впрягове.

И с юздите

на страстите

си обяздил

живота си.

Галопирам

в очите ти

с небеса

от стихове.

Полудял си

от вихъра

на снегопадите ми

(топлите).

Идвам винаги

в твоите сънища

нося ти вятъра,

дъжд от смях

ти изливам,

твоят остров съм.

А край мен

океанът твой

ми измива

тъгата.

Лебедов пирует

съм в сърцето ти,

а ти си езерото,

във което съм кацнала

в края на твоето лято.

Орехова сянка си

(тежка),

а аз съм

всеопрощаваща

Задушница.

 

 

Ти си моят ангел 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук има две неща на които бих искал да съм лирическият-едно стихо и един коментар-всичко друго е излишно! Зем.
  • Поздрав Веси. Много те харесвам!
  • Привет, Островна!
    А песента е разкошен фон на стиха ти!
    Поздрави, Весе!
  • Прекрасно! Весели празници!
  • Идвам винаги

    в твоите сънища

    нося ти вятъра,

    дъжд от смях

    ти изливам,

    твоят остров съм.

    А край мен

    океанът твой

    ми измива

    тъгата.

    Лебедов пирует

    съм в сърцето ти,

    а ти си езерото,

    във което съм кацнала...
    Другото - безмислено е в този ранен час!
    Както и да го напиша!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...