2.01.2010 г., 14:29

Ледена дъга

2.2K 0 29

                                                                     посветено

 

                 Ледена дъга

 

След ледени думи погледнах небето.

Студеното слънце изгря.

Отдавна студено, лъчите му светят

в замръзнала цветна дъга.

 

Отдавна стоя под дъгата и чакам,

галейки твойто сърце,

държейки душата далече от мрака,

замръзнаха мойте ръце.

 

Гледам във теб все едно в огледало.

В дълбоки, студени очи,

замръзнали спомени чакат отляво

и скрежни са моите дни.

 

Стоя под дъгата ни дълги години.

Рисувам студени криле.

Опазих мечтата си всичките зими,

от мене тя топлото взе.

 

След ледени думи погледнах небето.

(Студената дълга тъга,

 се спускаше бавно в сълзи по лицето...)

Замръзнала цветна дъга.

 

                           01.01.2010

 

    Венцислав Янакиев

 

Rainbow Theme

 

http://vbox7.com/play:2e77c033

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...държейки душата далече от мрака,
    замръзнаха мойте ръце.
    ...........
    Опазих мечтата си всичките зими,
    от мене тя топлото взе."

    Това наиситна е добре!!!
    Ц!
  • Много поетично! Тази зимна дъга е събрала всички цветове
  • Красиво и отправящо към дълбоки мисли...
  • Харесвам поезията ти - нежност, красота, дълбочина, а всичко е казано съвсем достъпно, но преминава през теб с едно необикновено усещане...
    Има някакъв магнетизъм в поезията ти, Венци!
  • Много ми хареса!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...