Ледена дъга
посветено
Ледена дъга
След ледени думи погледнах небето.
Студеното слънце изгря.
Отдавна студено, лъчите му светят
в замръзнала цветна дъга.
Отдавна стоя под дъгата и чакам,
галейки твойто сърце,
държейки душата далече от мрака,
замръзнаха мойте ръце.
Гледам във теб все едно в огледало.
В дълбоки, студени очи,
замръзнали спомени чакат отляво
и скрежни са моите дни.
Стоя под дъгата ни дълги години.
Рисувам студени криле.
Опазих мечтата си всичките зими,
от мене тя топлото взе.
След ледени думи погледнах небето.
(Студената дълга тъга,
се спускаше бавно в сълзи по лицето...)
Замръзнала цветна дъга.
01.01.2010
Венцислав Янакиев
Rainbow Theme
http://vbox7.com/play:2e77c033
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
