15.12.2013 г., 20:16

Ледена въздишка

541 0 0

И пак по снежна земя
стъпки нечий аз следя,
мойта болка крия едва.

 

За последен път,
по път непознат,
сред квартал беден
от мизерност хора крещят.

 

А зад мен
следи ме дух непознат,
сред ледна тъма
ледна ръка докосва едва.

 

И сред милувките
на поредния сняг
до мизерните къщурки
черна болест уморена лежи.

 

В прозорчето мръсно
поредна жертва, но късно,
очите им мокри и мътни,
мойте братя в робски керван,
черна богиня дочакват едвам.

 

Приятел топъл
на кръв студена,
по несмислена усмивка
ясна въздишка.

 

Острие се леко впива,
кожа топла пробива.
Животът е вече нищо.
Но ние имаме всичко!

 

Наш приятел и верен другар
под злоба студена
и черна покривка
е свел подла усмивка.

 

Смъртта, вече приятел близък,
ясен изход към рай непознат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...