Dec 15, 2013, 8:16 PM

Ледена въздишка

  Poetry » Other
540 0 0

И пак по снежна земя
стъпки нечий аз следя,
мойта болка крия едва.

 

За последен път,
по път непознат,
сред квартал беден
от мизерност хора крещят.

 

А зад мен
следи ме дух непознат,
сред ледна тъма
ледна ръка докосва едва.

 

И сред милувките
на поредния сняг
до мизерните къщурки
черна болест уморена лежи.

 

В прозорчето мръсно
поредна жертва, но късно,
очите им мокри и мътни,
мойте братя в робски керван,
черна богиня дочакват едвам.

 

Приятел топъл
на кръв студена,
по несмислена усмивка
ясна въздишка.

 

Острие се леко впива,
кожа топла пробива.
Животът е вече нищо.
Но ние имаме всичко!

 

Наш приятел и верен другар
под злоба студена
и черна покривка
е свел подла усмивка.

 

Смъртта, вече приятел близък,
ясен изход към рай непознат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...