20.04.2007 г., 16:21 ч.

Ледени сълзи 

  Поезия
634 0 3
 

Ледени сълзи


Мрак лъха от нашите сърца,

роден от ледени сълзи...

Как след нелепата смърт на едни деца

угаснаха всички звезди.


Мрак обгърнал е света,

роден от жестоката съдба...

И едни мечти угаснаха в нощта,

погълнати за миг от „пепелта".


Леденият дъжд не спира да вали,

а болката в душата продължава да боли.

Леденият дъжд от ледени сълзи

сипе мъка, тъга и разбити мечти!


Но искам аз сега да зная,

дали врати за тях отваря рая...

Сърцето боли и все боли,

а дъждът все повече вали...   

Ах, как дъждът вали !



 Посветено на нелепо загиналите деца от Свищов при автобусния инцидент в река Лим, Сърбия и Черна гора на 04. IV. 2004г.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • половината ДА, половината НЕ
    половин дума от половин изречение
    не мога да го приема, още повече да е свързано
    по този начин с тази катастрофа...
    може да си бил афектиран, но не това са думите...
    ледени сълзи и т.н. това са думи за друг стих... не и за този..!!
    почти съм възмутен, защото ми звучи и неискрено.. съжалявам..
  • Светльо, това съм го писал 1 ден след инцидента. Имах рожден ден. Бях в такова състояние, в каквото не можеш да реагираш много адекватно на всичко, което те заобикаля!

    И все пак благодаря... прочел си го, коментирал си го, цитирал си го! Какво повече бих желал
  • Добре си го написал!
Предложения
: ??:??