20.04.2007 г., 16:21

Ледени сълзи

779 0 3
 

Ледени сълзи


Мрак лъха от нашите сърца,

роден от ледени сълзи...

Как след нелепата смърт на едни деца

угаснаха всички звезди.


Мрак обгърнал е света,

роден от жестоката съдба...

И едни мечти угаснаха в нощта,

погълнати за миг от „пепелта".


Леденият дъжд не спира да вали,

а болката в душата продължава да боли.

Леденият дъжд от ледени сълзи

сипе мъка, тъга и разбити мечти!


Но искам аз сега да зная,

дали врати за тях отваря рая...

Сърцето боли и все боли,

а дъждът все повече вали...   

Ах, как дъждът вали !



 Посветено на нелепо загиналите деца от Свищов при автобусния инцидент в река Лим, Сърбия и Черна гора на 04. IV. 2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • половината ДА, половината НЕ
    половин дума от половин изречение
    не мога да го приема, още повече да е свързано
    по този начин с тази катастрофа...
    може да си бил афектиран, но не това са думите...
    ледени сълзи и т.н. това са думи за друг стих... не и за този..!!
    почти съм възмутен, защото ми звучи и неискрено.. съжалявам..
  • Светльо, това съм го писал 1 ден след инцидента. Имах рожден ден. Бях в такова състояние, в каквото не можеш да реагираш много адекватно на всичко, което те заобикаля!

    И все пак благодаря... прочел си го, коментирал си го, цитирал си го! Какво повече бих желал
  • Добре си го написал!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...