dracula88 (Антон Городецки) dracula88 (Антон Городецки)
67
Apr 20, 2007, 4:21 PM

Ледени сълзи

  Poetry
783 0 3
 

Ледени сълзи


Мрак лъха от нашите сърца,

роден от ледени сълзи...

Как след нелепата смърт на едни деца

угаснаха всички звезди.


Мрак обгърнал е света,

роден от жестоката съдба...

И едни мечти угаснаха в нощта,

погълнати за миг от „пепелта".


Леденият дъжд не спира да вали,

а болката в душата продължава да боли.

Леденият дъжд от ледени сълзи

сипе мъка, тъга и разбити мечти!


Но искам аз сега да зная,

дали врати за тях отваря рая...

Сърцето боли и все боли,

а дъждът все повече вали...   

Ах, как дъждът вали !



 Посветено на нелепо загиналите деца от Свищов при автобусния инцидент в река Лим, Сърбия и Черна гора на 04. IV. 2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Городецки All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • AdvIKAR (Иван Радев)
    AdvIKAR (Иван Радев)
    половината ДА, половината НЕ
    половин дума от половин изречение
    не мога да го приема, още повече да е свързано
    по този начин с тази катастрофа...
    може да си бил афектиран, но не това са думите...
    ледени сълзи и т.н. това са думи за друг стих... не и за този..!!
    почти съм възмутен, защото ми звучи и неискрено.. съжалявам..
  • dracula88 (Антон Городецки)
    dracula88 (Антон Городецки)
    Светльо, това съм го писал 1 ден след инцидента. Имах рожден ден. Бях в такова състояние, в каквото не можеш да реагираш много адекватно на всичко, което те заобикаля!

    И все пак благодаря... прочел си го, коментирал си го, цитирал си го! Какво повече бих желал
  • IVETO_tattoo (Ивето)
    IVETO_tattoo (Ивето)
    Добре си го написал!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0