20 апр. 2007 г., 16:21

Ледени сълзи

781 0 3
 

Ледени сълзи


Мрак лъха от нашите сърца,

роден от ледени сълзи...

Как след нелепата смърт на едни деца

угаснаха всички звезди.


Мрак обгърнал е света,

роден от жестоката съдба...

И едни мечти угаснаха в нощта,

погълнати за миг от „пепелта".


Леденият дъжд не спира да вали,

а болката в душата продължава да боли.

Леденият дъжд от ледени сълзи

сипе мъка, тъга и разбити мечти!


Но искам аз сега да зная,

дали врати за тях отваря рая...

Сърцето боли и все боли,

а дъждът все повече вали...   

Ах, как дъждът вали !



 Посветено на нелепо загиналите деца от Свищов при автобусния инцидент в река Лим, Сърбия и Черна гора на 04. IV. 2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Городецки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • половината ДА, половината НЕ
    половин дума от половин изречение
    не мога да го приема, още повече да е свързано
    по този начин с тази катастрофа...
    може да си бил афектиран, но не това са думите...
    ледени сълзи и т.н. това са думи за друг стих... не и за този..!!
    почти съм възмутен, защото ми звучи и неискрено.. съжалявам..
  • Светльо, това съм го писал 1 ден след инцидента. Имах рожден ден. Бях в такова състояние, в каквото не можеш да реагираш много адекватно на всичко, което те заобикаля!

    И все пак благодаря... прочел си го, коментирал си го, цитирал си го! Какво повече бих желал
  • Добре си го написал!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...