Ледени сълзи
Мрак лъха от нашите сърца,
роден от ледени сълзи...
Как след нелепата смърт на едни деца
угаснаха всички звезди.
Мрак обгърнал е света,
роден от жестоката съдба...
И едни мечти угаснаха в нощта,
погълнати за миг от „пепелта".
Леденият дъжд не спира да вали,
а болката в душата продължава да боли.
Леденият дъжд от ледени сълзи
сипе мъка, тъга и разбити мечти!
Но искам аз сега да зная,
дали врати за тях отваря рая...
Сърцето боли и все боли,
а дъждът все повече вали...
Ах, как дъждът вали !
Посветено на нелепо загиналите деца от Свищов при автобусния инцидент в река Лим, Сърбия и Черна гора на 04. IV. 2004г.
© Антон Городецки Все права защищены
половин дума от половин изречение
не мога да го приема, още повече да е свързано
по този начин с тази катастрофа...
може да си бил афектиран, но не това са думите...
ледени сълзи и т.н. това са думи за друг стих... не и за този..!!
почти съм възмутен, защото ми звучи и неискрено.. съжалявам..