dracula88 (Антон Городецки) dracula88 (Антон Городецки)
67
20 abr 2007, 16:21

Ледени сълзи

  Poesía
784 0 3
 

Ледени сълзи


Мрак лъха от нашите сърца,

роден от ледени сълзи...

Как след нелепата смърт на едни деца

угаснаха всички звезди.


Мрак обгърнал е света,

роден от жестоката съдба...

И едни мечти угаснаха в нощта,

погълнати за миг от „пепелта".


Леденият дъжд не спира да вали,

а болката в душата продължава да боли.

Леденият дъжд от ледени сълзи

сипе мъка, тъга и разбити мечти!


Но искам аз сега да зная,

дали врати за тях отваря рая...

Сърцето боли и все боли,

а дъждът все повече вали...   

Ах, как дъждът вали !



 Посветено на нелепо загиналите деца от Свищов при автобусния инцидент в река Лим, Сърбия и Черна гора на 04. IV. 2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Городецки Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • AdvIKAR (Иван Радев)
    AdvIKAR (Иван Радев)
    половината ДА, половината НЕ
    половин дума от половин изречение
    не мога да го приема, още повече да е свързано
    по този начин с тази катастрофа...
    може да си бил афектиран, но не това са думите...
    ледени сълзи и т.н. това са думи за друг стих... не и за този..!!
    почти съм възмутен, защото ми звучи и неискрено.. съжалявам..
  • dracula88 (Антон Городецки)
    dracula88 (Антон Городецки)
    Светльо, това съм го писал 1 ден след инцидента. Имах рожден ден. Бях в такова състояние, в каквото не можеш да реагираш много адекватно на всичко, което те заобикаля!

    И все пак благодаря... прочел си го, коментирал си го, цитирал си го! Какво повече бих желал
  • IVETO_tattoo (Ивето)
    IVETO_tattoo (Ивето)
    Добре си го написал!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0