19.05.2010 г., 13:16

Ледените пързалки на Чикаго

667 0 2

Ледените пързалки на Чикаго

И момичетата

Нарисувани по тухлени стени

Още те обичам

И ти си още с мен

 

Спускаме се по гладките

Като езеро

Следобедни спомени

И мечтаем за по-добри дни

Опъваме палатки

И спим по покривите на сградите

 

Докато такситата профучават под нас

И вятърът сякаш

Ни допира с миризмите си

И изкуството по улиците

На бездомните рисувачи

И на хипитата полудели в едно десетилетие

Отново спомени

И отново мечтаем

 

Гмуркаме се в магистрали

И съхнем по парковете

Омагьосани от някакъв далечен джаз

И от клубовете в тъмното загатнати

 

Докато се приберем вкъщи

Аз сядам на земята

А ти дремеш на малкото диванче

После играя си с косата ти

И ти ми разказваш

Отново спомени

И отново мечтаем

 

И като цветя сме понякога

Красиви

И понякога увехнали

Еднакви сме всеки ден

И в същото време се променяме

Аз още те обичам

И ти още си с мен

 

18 май 2010 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво повече ти е необходимо?
    С пожелание мечтите ти да се сбъднат!
    Страхотно пишеш!
  • Харесвам начина ти написане.Ще ми се по-често да те чета.
    Опъваме палатки
    И спим по покривите на сградите.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...