May 19, 2010, 1:16 PM

Ледените пързалки на Чикаго

  Poetry » Love
668 0 2

Ледените пързалки на Чикаго

И момичетата

Нарисувани по тухлени стени

Още те обичам

И ти си още с мен

 

Спускаме се по гладките

Като езеро

Следобедни спомени

И мечтаем за по-добри дни

Опъваме палатки

И спим по покривите на сградите

 

Докато такситата профучават под нас

И вятърът сякаш

Ни допира с миризмите си

И изкуството по улиците

На бездомните рисувачи

И на хипитата полудели в едно десетилетие

Отново спомени

И отново мечтаем

 

Гмуркаме се в магистрали

И съхнем по парковете

Омагьосани от някакъв далечен джаз

И от клубовете в тъмното загатнати

 

Докато се приберем вкъщи

Аз сядам на земята

А ти дремеш на малкото диванче

После играя си с косата ти

И ти ми разказваш

Отново спомени

И отново мечтаем

 

И като цветя сме понякога

Красиви

И понякога увехнали

Еднакви сме всеки ден

И в същото време се променяме

Аз още те обичам

И ти още си с мен

 

18 май 2010 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Какво повече ти е необходимо?
    С пожелание мечтите ти да се сбъднат!
    Страхотно пишеш!
  • Харесвам начина ти написане.Ще ми се по-често да те чета.
    Опъваме палатки
    И спим по покривите на сградите.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...