Леденият крал
Студ е. Птиците не пеят,
а небето - леден щит -
и звездички плахо греят
над земята... от гранит...
Стъпките ми не оставят
и следа по пътя бял.
Къщите зад мен остават -
Аз съм Леденият крал!
Тишината е заплаха
и обвила е света.
Много нищо не разбраха
и се сляха с вечността...
Слънцето е моят враг,
скаран съм със светлината.
Аз живея в леден мрак
и обичам тишината!
За живота ви съм гладен
и макар, мъртвороден,
в всеки впил съм поглед жаден -
Искам утрешния ден!
В леден възел да го вържа
и във ледена окова!
Силата ви да прекърша
с ледената си отрова.
И планетата да светне
в бяло-синя румЕна.
Край на дните грозно-летни,
край на всички времена!
Миналото ще е мъртво!
Бъдещето в тишина.
Мъртво ще е мойто кралство
в плен на бяла красота.
*****
Стъпките ми не оставят
и следа по пътя бял.
Къщите зад мен остават -
Аз съм Леденият крал!
02.05.2001.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
и затова явно събуди асоциация с краля.