8 нояб. 2020 г., 20:22

Леденият крал

462 1 6

 

Студ е. Птиците не пеят,

а небето - леден щит -

и звездички плахо греят

над земята... от гранит...

 

Стъпките ми не оставят

и следа по пътя бял.

Къщите зад мен остават -

Аз съм Леденият крал!

 

Тишината е заплаха

и обвила е света.

Много нищо не разбраха

и се сляха с вечността...

 

Слънцето е моят враг,

скаран съм със светлината.

Аз живея в леден мрак

и обичам тишината!

 

За живота ви съм гладен

и макар, мъртвороден,

в всеки впил съм поглед жаден -

Искам утрешния ден!

 

В леден възел да го вържа

и във ледена окова!

Силата ви да прекърша

с ледената си отрова.

 

И планетата да светне

в бяло-синя румЕна.

Край на дните грозно-летни,

край на всички времена!

 

Миналото ще е мъртво!

Бъдещето в тишина.

Мъртво ще е мойто кралство

в плен на бяла красота.

*****

 

Стъпките ми не оставят

и следа по пътя бял.

Къщите зад мен остават -

Аз съм Леденият крал!

 

02.05.2001.

 

Георги Каменов 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се и ти благодаря, Ничка.
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Гош!
  • А сега при мен асоциацията крал... автоматично е... корона...
    Кофти тръпка!
  • Любима песен ми е даже и в тези години се чудя как съм я запомнила и си я припявам отвреме навреме - "Силен като великан" и затова явно събуди асоциация с краля.
  • Благодаря, Ина.
    Като спомена тази песничка, сетих се за нея, мил спомен от времето, когато бяхме млади и глупавички. Сега ни остана само второто...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...