nellnokia (Нели Господинова)
225 4036
28.12.2009 г., 11:31 ч.

Ледено адажио 

  Поезия
616 0 17

 

Полòжи в оределите му клони

мъх снежен от далечни небеса,

в краката му  снежинки милиони

и нежна пелеринена негà...

 

 Целуна го с дъха на дива жрица,

 а корените луди обузда,

 смрази ги като ледена кралица,

 духът му върза с  трèпети в нощта...

 

И бòриките - груби мъжки длани -

изви,  със снежно-вятърни крила...

А после лед в дълбоките му рани

посипа...  като истинска жена.

 

 Зашушна нежно думи белоснежни -

 красиви като сутрешна мъгла,

 искрящи като камъчета ледни,

 горещи от  кървящата мъзга...

 

 ... а  той  обикна всичките  си рани

 и тази дива зимна красота,

 и топлеше го сякаш любовта им,

 когато я желаеше в  нощта...

 

И сякаш там, по иглените пръсти

порастваха от корена крила,

изтръгваше гръдта му луди страсти

и буци пръст от ледната земя.

 

И вместо да умре в студенината

от нея изгради дебел покров,

захлупи, борът, зимно тишината...

не смърт...  намери своя благослов.

 

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??