Ледено момиче, кой те нарани,
кой бе той, кой така те обиди!?
Твоето сърце той ли разби,
и с лед завинаги то се покри!
А ти си красива, ледена красота,
лъха студ и от твоята нежна душа.
Лято е,а ти пак и отново си сама,
къде отиде той, къде остави Любовта?
Докосвам твоята ледена ръка,
с теб съм, заедно сме ние сега.
Държа ръката ти с усмивка една,
и ето появи се и на твоята уста.
И разтопи се сърцето, разтопи леда,
душата е свободна, волна е както някога!
Целувка нежна, изпълнена с топлота,
устните ти са топли, няма го вече студа.
Леденото момиче усмихва се сега.
Не е вече студено, сърцето тупти така,
сякаш ще се слее с другото веднага
в ритъма прекрасен, ритъма на Любовта!
© Валентин Миленов Всички права запазени