Стоя и не правя нищо –
няма никой.
Захласната съм от любовни трепети –
няма никой.
Разкъсвам се от болка –
няма никой.
Сломена съм от страхове –
и няма никой...
Но когато съм щастлива и успешна –
всички са до мен.
И после мене упрекват, че нямам сърце,
щом те ме търсят, а то е лед...
© Пламена Райчева Всички права запазени