20.03.2010 г., 21:20

Легенда

966 0 2

Живяла някога една принцеса -
съвършената жена.
Но... както всичко съвършено,
намирала дефекти в себе си завчас.
Четяла книги като „ЗДРАЧ”
и като героите от тях копнеела да бъде.
Бленувала за своя принц,
който като Кълън ще я пази.
Ще бди над нея той докато спи
и ще бленува да е с нея.
Ще е романтичен и галантен
и няма без свойте ласки той да я остави.
И един ден, незнайно как,
видяла тя пред огромния дворец човек.
Бил с костюм и от високо потекло,
харесала го тя - не го изпускала от свойте очи.
Сънувала го в сънищата си,

но не посмяла да му каже.
Стояла тя пред него, широко се усмихвала
разкъсвали я болка и тъга,
че безмълвна трябва да стои
и да го гледа - право в сините очи.
Един ден проговорил той
и не повярвала на думите му тя -
макар че не чула какво ù казва
и нямало значение,
меденият му глас само тя искала да слуша.
Уговорили си среща -
до брега на близката река.
Когато слънцето се скрило
и принцесата  отишла на уреченото място,
видяла множество красиви хора,
бил запален буен огън -
а кожата на всеки от тях проблясвала в тишината.
Разбрала на какво е свидетел тя -
бе чела прекалено много за тях, за да не ги познае.
Започнала да бяга назад,
но прекалено късно...
Принцът на мечтите ù
отдавна е предвидил тази нейна стъпка.
Блъснал я назад -
всички сякаш изпарили се били,
дори огънят угаснал.  
Принцесата замря в мрака,
безсилна тя, безвластна.
Озова се в плитчината, огледа се.
Видя сянката в нощта – красива, мрачна.
Помоли се, докосна я,
разбра за края, разгада загадката.
Опрости греховете си, успокои се.
Погледна своето наказание в очите,
видя мечтата си, превърната в реалност,
усети сладкия му аромат и болката във врата си,
падна както розите, когато дойде есента.
Последното, което ясно чу, 
бе лудото препускане на нейното сърце.
Замря за миг и усети как я поглъща тишината...

И възроди се тя за нов живот,
с емоции по-силни от тези до сега.
И осъзна, че една от тях бе станала сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Привидение Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изумително е! И ми е едно от любимите. Гордея се с моята талантлива поетеса
  • Заприлича ми на легенда!!! Прекрасна легенда!!!
    Честита пролет!!!
    Ръцете й - китка росна от цветя.
    Косите й - лози вити и бръшлян.
    Бял венец й на главата разпилян.
    Устните й - като сладък мед.
    Дрехите й - рози свежи, сливов цвят.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...