Легенда за любовта 2

         Тя не разбира

  
Съни: „Виж  Пиер! Дълго мислех и ми е ужасно трудно да ти го кажа, но... мисля, че между нас не може да има нищо. Съжалявам! Искам всичко да приключи още тук. Чувстам се виновна, но мога да ти кажа само СБОГОМ!"

Звездите бавно угасват,

луната във сълзи умира,

горчилката и мъката нарастват,

защото нещо скъпо си отива!

Болката в душата е голяма,

сълзите - лицето ти горят.

А сърцето ти ще помни таз раздяла,

доката годините я заличат.

Разбираш, че живота е лъжа,

че горчив е този час...

И от треперещата ти уста

чуваш своя нереален глас:

„Time to say goodbye!

I don't cry tonight!

I don't cry for you!

                       And you don't love me to!"

Знаеш, че ще сториш нещо неразумно,

сред труповете на разбитите мечти.

Знаеш, че това ще е безумно,

но не ти се слушат повече лъжи!

Знаеш, че ще я боли,

когато види мрачното дърво

и мъртвото ти тяло да виси,

а до него кърваво писмо.

„Do you remember my bitter tears...

Do you remember your cowardly lies...?

You don't remember my broken heart...

You don't remember my sad eyes...

                                           BY   HAPPY"

Пиер: „Разбирам! В този момент не мога да кажа нищо. Може би някой ден пак ще се срещнем и ще си изясним всико. Е, сбогом...

      Nick Dracula