Легенда за любовта
Разпознах те, когато
отпивахме на летежни глътки
в любовно вино огнена жар
сред езерото на въздишките.
Пийни от яворовата чешма,
от която черпехме
свежия привкус на целувките си.
Млади се залюбихме,
ти змей беше, аз самодива,
още не стъпнала в росата...
Телата ни стебла бяха,
раздавахме цветен прах,
очите ни бисери мълвяха
до реката, която мои сълзи бяха.
Нощта, с ласки пресушена,
дори лозата заспиваше в нашия плен,
щурците ни приканваха
да допеем песента им в
позлатен рефрен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДИМА Всички права запазени
