Легенда за любовта на цар Самуил и Биляна
„Биляна платно белеше
на Охридските извори.
йоздола идат винари,
винари белограгяни...''
Така започва македонска песен
възпяваща навеки любовта,
онази, що остава в умовете
на хората със българска душа.
Предание отдавнашно разказва
за цар велик живял в древността.
Зовял се Самуил... навек опазил
достойнството, честта и доблестта.
Години дълги имал той семейство
с Агата, дъщеря на знатен грък.
В привиден мир били те , със потомство,
но страдало сърце му от недъг.
Липсвала му обич непритворна,
липсвали му галещи слова
и тлееща превзела го умора,
що дните му обвила във мъгла.
Но случило се чудо.. и съдбата
край Охридските извори надлъж,
го срещнала с девойка непозната,
красавица, що ражда се веднъж.
Биляна се наричала момата,
с очи побрали целия му свят,
с коси лъчи по-златни от луната,
от род на богомили всепризнат.
Та лумнал огън между тях греховен,
тъй както межу сродните души,
и двамата избрали път съдбовен,
погълнати от чувствата - стрели.
Когато любовта им избуяла,
а срещите превърнали се в мит,
владетелят решил, Биляна бяла
съпруга да направи. Фаворит.
Край Охрид къща построил за двама,
гнездо... далеч от хорските очи,
където обичта им без измама,
на воля да цъфти и да лети.
Но скоро тайната била разкрита
от старата царица, за беда,
и своята съперница прикрита
решила да убие на мига.
Изпратила тя братята си верни
във къщата край Охридския бряг,
срамът да й спестят, злочести,
и царската корона да спасят.
Що случило се после... аз не зная.
Легендата мълчи и досега,
но оживяла смелата Биляна,
макар ранена, тежко при това.
И скрила се във пещера дълбока
където му родила син - Давид.
Отглеждала го с обич светлоока,
но гаснела от болка, в ужас див.
Щом разбрал за действието скверно,
царят наш от мъка побеснял.
Изгубената си любов, безмерна,
тръгнал да издири и успял.
Намерил я той слаба, изтощена,
изгубила от свойта красота
и нищо, че била е ужасена,
прегърнал я със тяло и душа.
Тъй срещата останала последна.
Издъхнала в прегръдките му тя,
животът свой отдала безрезервно
на свидния им син... и любовта.
Столетия по-късно... там се раждат
легендата красива с песента,
как Биляна платното си бели
в спокойните води на вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
