tanq_mezeva (Таня Мезева)
1591 21278
8.11.2021 г., 19:55 ч.

Легенда за любовта на цар Самуил и Биляна 

  Поезия » Оди и поеми
951 4 12

„Биляна платно белеше

на Охридските извори.

йоздола идат винари,

винари белограгяни...''

 

Така започва македонска песен

възпяваща навеки любовта,

онази, що остава в умовете

на хората със българска душа.

 

Предание отдавнашно разказва

за цар велик живял в древността.

Зовял се Самуил... навек опазил

достойнството, честта и доблестта.

Години дълги имал той семейство

с Агата, дъщеря на знатен грък.

В привиден мир били те , със потомство,

но страдало сърце му от недъг.

Липсвала му обич непритворна,

липсвали му галещи слова

и тлееща превзела го умора,

що дните му обвила във мъгла.

Но случило се чудо.. и съдбата

край Охридските извори надлъж,

го срещнала с девойка непозната,

красавица, що ражда се веднъж.

Биляна се наричала момата,

с очи побрали целия му свят,

с коси лъчи по-златни от луната,

от род на богомили всепризнат.

Та лумнал огън между тях греховен,

тъй както межу сродните души,

и двамата избрали път съдбовен,

погълнати от чувствата - стрели.

 

Когато любовта им избуяла,

а срещите превърнали се в мит,

владетелят решил, Биляна бяла

съпруга да направи. Фаворит.

Край Охрид къща построил за двама,

гнездо... далеч от хорските очи,

където обичта им без измама,

на воля да цъфти и да лети.

Но скоро тайната била разкрита

от старата царица, за беда,

и своята съперница прикрита

решила да убие на мига.

Изпратила тя братята си верни

във къщата край Охридския бряг,

срамът да й спестят, злочести,

и царската корона да спасят.

Що случило се после... аз не зная.

Легендата мълчи и досега,

но оживяла смелата Биляна,

макар ранена, тежко при това.

И скрила се във пещера дълбока

където му родила син - Давид.

Отглеждала го с обич светлоока,

но гаснела от болка, в ужас див.

Щом разбрал за действието скверно,

царят наш от мъка побеснял.

Изгубената си любов, безмерна,

тръгнал да издири и успял.

Намерил я той слаба, изтощена,

изгубила от свойта красота

и нищо, че била е ужасена,

прегърнал я със тяло и душа.

Тъй срещата останала последна.

Издъхнала в прегръдките му тя,

животът свой отдала безрезервно

на свидния им син... и любовта.

 

Столетия по-късно... там се раждат

легендата красива с песента,

как Биляна платното си бели

в спокойните води на вечността.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??