Rilska-Iglika (Петя Борисова)
37 183
25.06.2009 г., 22:09 ч.

Легенда за рилската иглика 

  Поезия » За деца
2712 0 6

Легенда за рилската иглика


Имало една земя,

чак накрая на света.

Там, във тучните поля,

расла хубава мома.

С меки свилени коси,

буйни кат' планинските реки.

С черни огнени очи,

с поглед - палещи мечти.

Със усмивка лъчезарна,

на самото слънце равна.

Със душа невинна и красива,

що свободна с вятъра се слива.

Принц надменен я видял

и във миг я пожелал.

Искал той да я плени,

тя да му се пококри.

Щом разбрала туй момата,

тя отишла в планината,

във гората се укрила

и във сенки притаила.

Принцът туй като узнал,

развилнял се, побеснял.

Как на него ще откаже?!

Принц е той, безкрайно важен!

Тръгнал той подир следата

и намерил я в гората,

и свободната душа

хукнала като сърна.

Стигнала една скала

и извърнала глава -

няма тя да се предава,

тоз тиранин да зарадва!

Скочила безстрашно тя,

полетяла в пропастта.

От скалите слезнал той.

Де да знае тоз развой!

С болка осъзнал,

колко много е грешал

и дълбоко съжалил,

че това ù причинил.

Той погалил ù косата

и целунал я в устата.

Сълзи капнали в тревата

и заплакала гората.

Тъжни песни извисила,

с дъжд земята напоила

и поникнали цветя,

грейнали като слънца.

Редки те били,

недостъпни сред скали.

Да се помни красотата,

що загинала за свободата.

Тъй легенда се родила,

за игликата във Рила.

Тя е жива и до днес,

да ни учи що е чест.

© Петя Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??