Легенда за рилската иглика
Легенда за рилската иглика
Имало една земя,
чак накрая на света.
Там, във тучните поля,
расла хубава мома.
С меки свилени коси,
буйни кат' планинските реки.
С черни огнени очи,
с поглед - палещи мечти.
Със усмивка лъчезарна,
на самото слънце равна.
Със душа невинна и красива,
що свободна с вятъра се слива.
Принц надменен я видял
и във миг я пожелал.
Искал той да я плени,
тя да му се пококри.
Щом разбрала туй момата,
тя отишла в планината,
във гората се укрила
и във сенки притаила.
Принцът туй като узнал,
развилнял се, побеснял.
Как на него ще откаже?!
Принц е той, безкрайно важен!
Тръгнал той подир следата
и намерил я в гората,
и свободната душа
хукнала като сърна.
Стигнала една скала
и извърнала глава -
няма тя да се предава,
тоз тиранин да зарадва!
Скочила безстрашно тя,
полетяла в пропастта.
От скалите слезнал той.
Де да знае тоз развой!
С болка осъзнал,
колко много е грешал
и дълбоко съжалил,
че това ù причинил.
Той погалил ù косата
и целунал я в устата.
Сълзи капнали в тревата
и заплакала гората.
Тъжни песни извисила,
с дъжд земята напоила
и поникнали цветя,
грейнали като слънца.
Редки те били,
недостъпни сред скали.
Да се помни красотата,
що загинала за свободата.
Тъй легенда се родила,
за игликата във Рила.
Тя е жива и до днес,
да ни учи що е чест.
© Петя Борисова All rights reserved.
!!!
