Легенда за рилската иглика
Имало една земя,
чак накрая на света.
Там, във тучните поля,
расла хубава мома.
С меки свилени коси,
буйни кат' планинските реки.
С черни огнени очи,
с поглед - палещи мечти.
Със усмивка лъчезарна,
на самото слънце равна.
Със душа невинна и красива, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up