danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
11.04.2011 г., 8:45 ч.

Легенда за самодивата 

  Поезия » Любовна
1116 0 16

Пътят лъкатуши сред полята          

леко сред тревата шумоли

а от пътя почва планината –

извор с бисерна вода струи.

 

„Спри, девойко! Не ходи при извора!

Че магия тегне с тъмна сила!” –

Змей Горянин от небето слизал

щом девойка жадна е отпила.

 

Но не чула, бързала момата

и отбила пътя си сама –

само глътка пила от водата –

не видяла Змея как се спрял.

 

Сетила го в глъхнещия шепот,

поглед вперил в нейните очи

и сърцето й забило с трепет…

с обич му пристанала в зори.

 

Там, до извора сред тишината

била вече Змеева жена –

вили се орлите над водата

а пък тя го галела сама.

 

А по изгрев – в село се прибрала,

тайно скрила нощния си грях –

ласките на Змея все копняла

сред  любов, зачената със страх.

 

Змейнова любов, неразрешена –

и гореща като всеки ад,

за да бъде вечно вярна нему,

с песни му се вричала от тях.

 

Но решила, че с омайно биле

в самодива ще се претвори...

И до днес, при Змеевия извор

Змейновото либе тихо бди.

 

С песни самодивски ни разказва-

как мома залюбила се с змей.

А гората с вятъра довява:

„Не залюбвай змей! Недей... недей...”

 

В ранен изгрев трели самодивски

омагьосват, мамят отведнъж,

чуеш ли ги, вече си орисан

вечно да си самодивски мъж.

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??