Легенда за София
Някога... по нашите земи,
империя Византия цъфтяла,
начело със владетел най-велик,
Юстиниян... Тъй него са го звали.
Той умен бил, със власт и вещина
държавата променял до основи,
със злато пълнел родната хазна,
и с битки славел границите свои.
Но що от туй, че бил велик, богат,
щом болка тежка стягала душата,
Софѝя, малката му дъщеря,
линеела от болест непозната.
Дирел той лечители навред,
известни, неизвестни, мъдри, важни,
но ни един не смогнал, под секрет,
за щерката лекарство да покаже.
Веднъж при императорът дошъл
старец благ, що тихичко му рекъл.
„Ще оздравее твоето дете ,
но трябва да отиде надалеко.
Там гдето има слънчева земя,
с гори, с поля и въздух най-кристален,
с изворна, бълбукаща вода
и с билки ароматно-уникални.“
Разпратил императорът бойци,
такова място свято да открият,
ако ли не, ще вземе им глави,
на колове които да побие.
Но скоро... се получила вестта,
радостна, че местността открили,
в подножие на синя планина,
към чистото небе снага извила.
Завели там принцесата добра,
под Витоша, с` зелените дъбрави,
при ручеите с бисерна вода
и въздухът, тъй приказно кристален.
И ето, оздравяла бързо тя,
разпъпила се като красно цвете,
а нейната неземна красота,
омаяла дори и боговете.
И църква съградили до небе
във знак на благодарност безусловна,
„Света Софѝя“ кръстили я те,
да спомня миговете най-съдбовни.
За чудото що станало е там,
разнесла се навред вестта чутовна,
а мястото с целебна простота,
превърнало се в... София вековна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
