Легенда за създаването на Аугусте /Хисар/
Нявга отдавна, в четвъртия век,
живял император велики,
наричал се той Диоклециан -
римлянин, Бог за войниците.
Всичко си имал, власт и пари,
армия, почести, слава,
замъци бели, имоти, земи…
но болка в душа му горяла.
Болест незнайна от нейде дошла
при вярната нему съпруга,
и с гърчове страшни, в ридания тя
се борила всяка минута.
Оракули верни, навред по света,
владетелят тъжен наставил,
да дирят лечител, що свидна жена
от орис коварна избави.
Минал е месец, минали два…
никаква вест, ни утеха.
Страдали всички, но с вяра една
бог им вратата открехнал.
За мъката царска тракиец разбрал
и сам във двореца отишъл,
с лисичи калпак, с изтъркан сив плащ,
прегърбен, едва, едва дишащ.
Огледал той болната с погледа вещ,
повдигнал клепача ѝ леко,
притиснал стомаха рязко и… рев
отекнал навред като ехо.
Стражата вярна, щом чула плача,
нахлула в покоите мигом,
но болната вдигнала бледа ръка
и в сън потънала тихо .
Тогава лечителят смело, с благ глас,
владетеля горд посъветвал,
да дирят реката с име Хебро̀с,
и после на север поемат.
Щом стигнат до извори с топла вода,
от тях на глътки да пие,
да топва на често болна снага̀,
та «чумата» бързо изгние.
«Каквото поискаш! Това ще ти дам!» -
рекъл му царят в очите.
Отвърнал мъдрецът: «Моля се, вам,
само с траките... мир споделете!»
........................................................
И станало чудо! Там в местността
жената излязла от ада,
щом топнала тяло в топла вода
и пила на глътки наслада.
Любим тя познала и даже сънят
блажен се спокоен възвърнал,
а с птичите песни и раят с цветя
смехът ѝ щастлив пак разцъфнал.
И знак на възхвала Диоклециан
град с римски бани въздигнал.
Аугусте нарекъл, а с`свята вода
Хисар слава днешна достигнал.
10.06.2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
