Постели легло за двама
и свещ уханна запали.
Празничната си премяна
после бавно съблечи.
Погали ме с нежни длани
и с топли устни целуни.
Болката от всички рани
в тази нощ от мен вземи
В пролетната тиха нощ
сгуши се и заспи до мен.
Сърцето, жадно за любов,
не чака утрешния ден.
На сутринта ще те събудя
и ще целуна скъпите очи.
Сълзите снощни ще отпия,
защото моята любов си ти.
© Любомир Стефанов Всички права запазени