5.05.2017 г., 22:55

Лежерна завера

576 0 1

Поседнах на първото стъпало,

от любимата ми стълба в дворчето на мама,
слях се с привидно тихия следобед
и наблюдавах оживлението покрай мен.
Щурците стържат със своя равен тон,
създавайки нежен монотон.
Мравките търчат през глава,
да отнесат, на мама, всички семена,
червеите по плочника са изпълзели,
а котката ги дебне настървено.
Черешите, плод са вързали,
чакам да се облекат в червено,
раздухани от лек ветрец,
шептят нещо на лозите.
Те едва наели, показали са първи листи,
но пчелите вече ги ухажват,
за есенни спогодби ги пригаждат.
Гугутките влюбено си гукат,
кълвачът почуква работливо по дървото,
кукувица над главата ми закука,
знаех си, че няма да е скука.
Гущер мина през крака ми,
жаба недоволно се разкряка,
разлая кучето комшийско,
и бебе някъде проплака...
Лежерен усет за покой,
унесен във следобедната дрямка,
тук открих друг развой
и се чувствам някак приобщена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...