5 мая 2017 г., 22:55

Лежерна завера

577 0 1

Поседнах на първото стъпало,

от любимата ми стълба в дворчето на мама,
слях се с привидно тихия следобед
и наблюдавах оживлението покрай мен.
Щурците стържат със своя равен тон,
създавайки нежен монотон.
Мравките търчат през глава,
да отнесат, на мама, всички семена,
червеите по плочника са изпълзели,
а котката ги дебне настървено.
Черешите, плод са вързали,
чакам да се облекат в червено,
раздухани от лек ветрец,
шептят нещо на лозите.
Те едва наели, показали са първи листи,
но пчелите вече ги ухажват,
за есенни спогодби ги пригаждат.
Гугутките влюбено си гукат,
кълвачът почуква работливо по дървото,
кукувица над главата ми закука,
знаех си, че няма да е скука.
Гущер мина през крака ми,
жаба недоволно се разкряка,
разлая кучето комшийско,
и бебе някъде проплака...
Лежерен усет за покой,
унесен във следобедната дрямка,
тук открих друг развой
и се чувствам някак приобщена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...