30.07.2014 г., 0:09  

Лека нощ, Любов

972 0 7

Понякога (нека е рядко)
любовта се нуждае от думи -
(но не захаросано сладко)
волтажна дъга помежду ни.

По-често ù трябва обаче,
когато по стръмното бùло
на тежки проблеми закрачи,
при теб да поспира за сила.

Когато започне да зъзне
в плен на сковаваща зима,
главня от небето да дръзнеш
да вземеш за нея, Любими.

А аз се нуждая най-много,
когато нощта ме приспива
със нашата песен,  да мога

до теб да се гуша щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "А аз се нуждая най-много,
    когато нощта ме приспива
    със нашата песен, да мога
    до теб да се гуша щастлива."

    Просто Любов!
    ((( )))
  • "Когато започне да зъзне
    в плен на сковаваща зима,
    главня от небето да дръзнеш
    да вземеш за нея, Любими."
    ---------------------------------------------------------
    Сигурно няма жена, която да не мечтае за такъв любим!
    Красиво лирично бисерче, което докасва сърцето,
    посветено на любовта, любимия и още нещо...
    ПОЗДРАВИ!
  • Понякога... когато съм с адско главоболие, такива ги вадя от пламналата пещ
  • Напълно споделям: думите са важни за поддържане огъня на любовта.
  • Пожелавам ти го от сърце!Красиво е и нежно!Поздрави!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...