Понякога (нека е рядко)
любовта се нуждае от думи -
(но не захаросано сладко)
волтажна дъга помежду ни.
По-често ù трябва обаче,
когато по стръмното бùло
на тежки проблеми закрачи,
при теб да поспира за сила.
Когато започне да зъзне
в плен на сковаваща зима,
главня от небето да дръзнеш
да вземеш за нея, Любими.
А аз се нуждая най-много,
когато нощта ме приспива
със нашата песен, да мога
до теб да се гуша щастлива.
© Таня Донова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
