Лека нощ, приятел!...
Врабчето и прозорецът
говорят.
Нямо е
и няма кино.
Нощта
се стича
като
сълзи
по олуците.
На масата -
разлята чаша вино.
- Как си ?
Много време...
(минало)
- Отминало е
(на кадри)
пак.
Ще се съвзема.
Врабчето пита,
прозорецът мълчи.
Във въздуха
една
мечта
се сплита
от есенни
несресани мъгли.
- Защо мълчиш?
- Променям
реплики от
стари сцени.
- И връщат ли се?
- Не.
Остават си
все същите...
(сгрешени)
Съвършено сив
е въздухът
и черно-бели
снимките.
Безцветен беше
само изборът
на неколцината
... актьори.
Прозорецът
приготвя се
за лягане.
Врабчето се вглъби,
човърка,
търси
нещичко за ядене.
Перата му
... посърват.
Завесата -
разпусната
и вятър
пее песен по корниза.
4 са ми небетата
и 4 са снимките -
несресаните,
по перваза.
За Черния една.
За Белия са две.
Последната
е за стената,
чиято нощ
е с розови нозе
и две са
лампите
за тоз' спектакъл.
- Лека нощ, врабче!
- Лека нощ, приятел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
Благодаря на всички отново! ..
