kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
Nov 22, 2011, 4:32 PM

Лека нощ, приятел!... 

  Poetry » White poetry
1311 0 7

Врабчето и прозорецът

говорят.

Нямо е

и няма кино.

Нощта

се стича

като

сълзи

по олуците.

На масата -

разлята чаша вино.

 

- Как си ?

Много време...

(минало)

- Отминало е

(на кадри)

пак.

Ще се съвзема.

 

Врабчето пита,

прозорецът мълчи.

Във въздуха

една

мечта

се сплита

от есенни

несресани мъгли.

 

- Защо мълчиш?

- Променям

реплики от

стари сцени.

- И връщат ли се?

- Не.

Остават си

все същите...

(сгрешени)

 

Съвършено сив

е въздухът

и черно-бели

снимките.

Безцветен беше

само изборът

на неколцината

... актьори.

 

Прозорецът

приготвя се

за лягане.

Врабчето се вглъби,

човърка,

търси

нещичко за ядене.

Перата му

... посърват.

 

Завесата -

разпусната

и вятър

пее песен по корниза.

4 са ми небетата

и 4 са снимките -

несресаните,

по перваза.

За Черния една.

За Белия са две.

Последната

е за стената,

чиято нощ

е с розови нозе

и две са

лампите

за тоз' спектакъл.

 

- Лека нощ, врабче!

- Лека нощ, приятел...

 

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??