26.05.2007 г., 9:25 ч.

лека нощ, скъпи ... 

  Поезия
1714 0 17

Лека нощ, скъпи,  

угасих  лудостта си...

На страстта си
препънах  желанията.


Много сили положих -

адски трудно повярвах,

че над всичко

надвива умората.


В кадифето на мрака

тръпнех гола... 

вибрирах

под греховното було

на жаждата -


но пък зла е съдбата

и надеждата, 
знаеш, се отвръща

накрая... досадно е.


Но разбираш ли, скъпи?

Много дълго те чаках...

даже молих за прошка...

за сигурност.


Просто исках

да имам

нещо истински свято,

а към своята клада изстивах.


През въпроси се мятах

в разменена програма -

вместо ангелски,

с  демони плачех...


Постепенно

решавах и

завинаги

 свикнах

с безразличният

смях на забравата.


Лека нощ, скъпи!

И дано не узнаеш

колко нощи

за теб си измислях...


Колко нежност

безкръвно

в просъница

плиснах.


Колко пъти 
умирах със изгрева...

© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??