лека нощ, скъпи ...
Лека нощ, скъпи,
угасих лудостта си...
На страстта си
препънах желанията.
Много сили положих -
адски трудно повярвах,
че над всичко
надвива умората.
В кадифето на мрака
тръпнех гола...
вибрирах
под греховното було
на жаждата -
но пък зла е съдбата
и надеждата,
знаеш, се отвръща
накрая... досадно е.
Но разбираш ли, скъпи?
Много дълго те чаках...
даже молих за прошка...
за сигурност.
Просто исках
да имам
нещо истински свято,
а към своята клада изстивах.
През въпроси се мятах
в разменена програма -
вместо ангелски,
с демони плачех...
Постепенно
решавах и
завинаги
свикнах
с безразличният
смях на забравата.
Лека нощ, скъпи!
И дано не узнаеш
колко нощи
за теб си измислях...
Колко нежност
безкръвно
в просъница
плиснах.
Колко пъти
умирах със изгрева...
© Дакота All rights reserved.
