Лекарството
В лабораторията тъмна е нощта,
но ученият там все още скита,
а детето му, взело във ръка свещта
„Тате, кога ще дойдеш" пита.
То е малко, не разбира,
че важно нещо прави неговият татко,
то не знае, че умира
и иска той да го задържи поне за още кратко.
Той иска лекарство за него да направи,
той иска да спаси своето дете,
ученият трябва, трябва да се справи,
затова в лабораторията дни и нощи той чете.
Сега детенцето пред татко си стои,
болката му в сълзи се превръща
и капят - кой ли може да ги преброи,
виж таткото момиченцето си прегръща.
Целува бузката му сладка,
лекарството трябва да го има,
радостта на детето му не може да е кратка,
не може смъртта да му го взима!
Лекарството, лекарството е важно,
без него детето ще умре,
за него таткото в мазето влажно
измисля формули - само детенцето да е добре.
Болестта обаче разяжда детското телце,
вече е безсилен неговият татко,
умира малката в двете му ръце,
защо бе тя при него толкова за кратко?!
След години във разкошна сграда,
доклад за новото лекарство професорът чете,
професорът е онзи татко и получил е награда,
ненужна- не е спасил своето дете!
В лабораторията тъмна е нощта,
но ученият там все още скита,
до снимката на малката гори свещта
ибащата снимката „Защо не поизчака" пита!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Борисова Всички права запазени
