Лекарството
В лабораторията тъмна е нощта,
но ученият там все още скита,
а детето му, взело във ръка свещта
„Тате, кога ще дойдеш" пита.
То е малко, не разбира,
че важно нещо прави неговият татко,
то не знае, че умира
и иска той да го задържи поне за още кратко.
Той иска лекарство за него да направи,
той иска да спаси своето дете,
ученият трябва, трябва да се справи,
затова в лабораторията дни и нощи той чете.
Сега детенцето пред татко си стои,
болката му в сълзи се превръща
и капят - кой ли може да ги преброи,
виж таткото момиченцето си прегръща.
Целува бузката му сладка,
лекарството трябва да го има,
радостта на детето му не може да е кратка,
не може смъртта да му го взима!
Лекарството, лекарството е важно,
без него детето ще умре,
за него таткото в мазето влажно
измисля формули - само детенцето да е добре.
Болестта обаче разяжда детското телце,
вече е безсилен неговият татко,
умира малката в двете му ръце,
защо бе тя при него толкова за кратко?!
След години във разкошна сграда,
доклад за новото лекарство професорът чете,
професорът е онзи татко и получил е награда,
ненужна- не е спасил своето дете!
В лабораторията тъмна е нощта,
но ученият там все още скита,
до снимката на малката гори свещта
ибащата снимката „Защо не поизчака" пита!
© Деси Борисова All rights reserved.
