15.07.2012 г., 12:16

Лексиконно географско

929 0 3

Ранен съм аз...

Злорад – смехът ти стърже.

На твойто жило

вече не издържам.

Как смееш

да си правиш с мен гаргара –

та аз съм водопадът

в Ниагара.

И милост няма

повече да чакам –

смеха ти

ще удавя в Титикака

или - за да е моят ден

по-светъл -

ще го изпържа

в Попокатепетъл.

Не дръзвай с мене

да си правиш глума –

забрави ли,

че съм роден край Струма?

Затуй не се бави,

а бърже-бърже

ела – душа и тяло

да превържеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...