Ранен съм аз...
Злорад – смехът ти стърже.
На твойто жило
вече не издържам.
Как смееш
да си правиш с мен гаргара –
та аз съм водопадът
в Ниагара.
И милост няма
повече да чакам –
смеха ти
ще удавя в Титикака
или - за да е моят ден
по-светъл -
ще го изпържа
в Попокатепетъл.
Не дръзвай с мене
да си правиш глума –
забрави ли,
че съм роден край Струма?
Затуй не се бави,
а бърже-бърже
ела – душа и тяло
да превържеш.
© Владимир Виденов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
