Ранен съм аз...
Злорад – смехът ти стърже.
На твойто жило
вече не издържам.
Как смееш
да си правиш с мен гаргара –
та аз съм водопадът
в Ниагара.
И милост няма
повече да чакам –
смеха ти
ще удавя в Титикака
или - за да е моят ден
по-светъл -
ще го изпържа
в Попокатепетъл.
Не дръзвай с мене
да си правиш глума –
забрави ли,
че съм роден край Струма?
Затуй не се бави,
а бърже-бърже
ела – душа и тяло
да превържеш.
© Владимир Виденов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
