15 июл. 2012 г., 12:16

Лексиконно географско

936 0 3

Ранен съм аз...

Злорад – смехът ти стърже.

На твойто жило

вече не издържам.

Как смееш

да си правиш с мен гаргара –

та аз съм водопадът

в Ниагара.

И милост няма

повече да чакам –

смеха ти

ще удавя в Титикака

или - за да е моят ден

по-светъл -

ще го изпържа

в Попокатепетъл.

Не дръзвай с мене

да си правиш глума –

забрави ли,

че съм роден край Струма?

Затуй не се бави,

а бърже-бърже

ела – душа и тяло

да превържеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...