15 июл. 2012 г., 12:16

Лексиконно географско

934 0 3

Ранен съм аз...

Злорад – смехът ти стърже.

На твойто жило

вече не издържам.

Как смееш

да си правиш с мен гаргара –

та аз съм водопадът

в Ниагара.

И милост няма

повече да чакам –

смеха ти

ще удавя в Титикака

или - за да е моят ден

по-светъл -

ще го изпържа

в Попокатепетъл.

Не дръзвай с мене

да си правиш глума –

забрави ли,

че съм роден край Струма?

Затуй не се бави,

а бърже-бърже

ела – душа и тяло

да превържеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...