Летен етюд
Пясъчен замък,
безкрайно красив,
бързо вълната
помете.
Нали го видях!
Добре, не плачи!
На кулата имаше
цвете.
Слънцето светеше
в прозорец един,
с малко перде
– водорасло.
Нашата спалня,
в която ще спим!
Няма да спим?!
Да, де!
Всичко е ясно!
Нали го видях!
Добре, не плачи!
Това е нашето
лято!
Моя принцесо,
без замък дори,
пак те обичам
ужасно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
