Пясъчен замък,
безкрайно красив,
бързо вълната
помете.
Нали го видях!
Добре, не плачи!
На кулата имаше
цвете.
Слънцето светеше
в прозорец един,
с малко перде
– водорасло.
Нашата спалня,
в която ще спим!
Няма да спим?!
Да, де!
Всичко е ясно!
Нали го видях!
Добре, не плачи!
Това е нашето
лято!
Моя принцесо,
без замък дори,
пак те обичам
ужасно.
© Георги Стоянов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
