14 июн. 2019 г., 06:30

Летен етюд

819 10 17

 

Пясъчен замък,

безкрайно красив,

бързо вълната

помете.

Нали го видях!

Добре, не плачи!

На кулата имаше

цвете.

Слънцето светеше

в прозорец един,

с малко перде

– водорасло.

Нашата спалня,

в която ще спим!

Няма да спим?!

Да, де!

Всичко е ясно!

Нали го видях!

Добре, не плачи!

Това е нашето

лято!

Моя принцесо,

без замък дори,

пак те обичам

ужасно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...