Лети!
Къде са мислите за бъдните потоци,
зареяни в душата ти безспир?
Намери ли свещените пророци,
които молят се за търсения мир?
Полази ли по тялото ти тръпка,
насечена от думите спонтанни?
Направи ли в душата си отстъпка
от мислите, премерени и ранни?
Полети, приятелю, недей да чакаш,
на своята утеха полети.
Когато мисълта ти тиха стане,
едва тогава на нозете си стъпи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
