Лети!
Къде са мислите за бъдните потоци,
зареяни в душата ти безспир?
Намери ли свещените пророци,
които молят се за търсения мир?
Полази ли по тялото ти тръпка,
насечена от думите спонтанни?
Направи ли в душата си отстъпка
от мислите, премерени и ранни?
Полети, приятелю, недей да чакаш,
на своята утеха полети.
Когато мисълта ти тиха стане,
едва тогава на нозете си стъпи!
© Нико Ников All rights reserved.