Летни неволи
Птиченце кацва до мене,
жълто листо се отрони,
август неистово стене,
че есента идва на коня.
Лятото бързо притича,
не усетихме как -
ту беше топло,ту хладно -
не му се нарадвахме пак.
Месеци бързо се движат
идва на годината края,
дните прелитат, не виждат
живота аз силно как желая...
А, вглъбена в проблемите свои,
не мога да го погледна.
Е-е-ех, приятели мои,
как искам сред вас да приседна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Недева Недева Всички права запазени
