Птиченце кацва до мене,
жълто листо се отрони,
август неистово стене,
че есента идва на коня.
Лятото бързо притича,
не усетихме как -
ту беше топло,ту хладно -
не му се нарадвахме пак.
Месеци бързо се движат
идва на годината края,
дните прелитат, не виждат
живота аз силно как желая...
А, вглъбена в проблемите свои,
не мога да го погледна.
Е-е-ех, приятели мои,
как искам сред вас да приседна!
© Ралица Недева Недева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
