Летоброене

Поезия

824 0 11

Моите спомени,

свещи в нощта,

греят щастливи -

птици с крила,

лебеди бели.

Мойте усмивки,

гаснат с деня,

дебнат ги дракони,

с хищни уста -

ръфат крилете им.

Моите истини,

по-бели от сняг,

пазят душата ми

по сивия бряг

и разцъфтяват я.

Бързат годините

все напред, не назад,

тичам, настигам ги -

в техния бяг,

все по-широко

разпервам крилете си.

20.12.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

враната (Маргарита Василева)

Който лети без усилие, птица се нарича.Нищо, че крилата му не се виждат.(...понякога)

2010-02-06T08:48:10+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Жар-птица си!

2010-02-05T21:52:32+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Красиво летиш, но не гони годините! Летището е далече, а не можем да си позволим лукса да пропуснем "екстри" като кръжене над настоящето и дори завръщане в детството!
Приятен полет!!!

2010-02-05T18:39:43+02:00
longin (Любомир Деничин)

Разгони тези дракони,не си давай нито усмивките нито крилете.Точно така лети смело!

2010-02-05T10:56:44+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Великолепен стих!

2010-02-05T10:32:54+02:00